Aug 14, 2008, 8:58 AM

Когато токът угасне 

  Poetry » Other
574 0 9
Когато тока угасне

Като на вятърна мелница крилете,
непрестанно - всеки божи ден,
омагьосани - размахваме ръцете,
неуловимото да уловим и спрем.

Сладък вятър завъртя мечтите,
суетата ни смля на брашно,
с брашното поръсихме си душите,
бяло стана черното ни тегло.

И го крием зад ярки реклами,
сред блясъка на цветни лъжи,
и под лъчите на телевизионни програми
теглото ни черно се разтопи.

Но когато тока угасне
и екран не мами окото,
теглото пак ще порасне,
ПЕПЕЛ ще се окаже брашното.

P.S.
Ама спокойно де, кратко ще е туй,
че нали си имаме Козлодуй!

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??