Откъс от поемата "Командир", 1982 г.

VI.

Когато в пълнолуние луната,

на зверове, на риби и звезди,

потайните пътеки освети,

и тръгва всичко живо на земята,

по някакъв могъщ, предвечен зов,

да търси свобода или любов,

майорът тихо се измъква през вратата.

Отива до портала със колата,

а после, със началник караула,

от пост към пост два часа ще вървят,

и всички постове ще проверят.

Със «Стой! Кой идва?» ги посреща часовият.

Началника допуска най-напред,

след туй на командира идва ред.

Последният спокойно приближава

и «Как е поста?» се осведомява.

Машините, печатите оглежда.

Тук изведнъж и тримата съглеждат,

на лунните лъчи във светлината,

как някой цепи право през нивята.

Той на вика на часовия «Кой ...?»,

самоуверено отвръща: «Свой!».

Ала видът му мигом се смалява,

когато командира си познава.

Човек с каквото най-много се хвали,

с това обикновено се проваля.

Ако е щурман – той ще се изгуби.

«Заместник по летателната част» -

най-тежка предпоставка ще направи.

Ако е «Замполит» - ще се забрави.

А «ВСС»* пък бомби ще стовари

пред полигона, в някои кошари!

 «Началник щаба» дълго ще се чуди,

как може документ да си загуби,

а на самоотлъчките е цар

най-често някой комсомолски секретар.

Докато случаят се изяснява,

и тука четвърт час се изпарява.

Майорът тръгва и към друг обект.

Тук насред пътя му изниква силует

със полушуба, пушка и каскет.

Пазач от АПК*-то се оказа.

Позна майора и сърдечно каза:

- Майоре командире, добра среща!

Да бях те търсил, тъй не бих те срещнал!

И после нашироко заразказва,

че ей това е нива слънчоглед,

че АПК е на стопанска сметка,

но край оградата, във всеки ред,

на много пити е видяна сметката ..!

Какво ли може да му отговори?

Не му е работа с пазач да спори.

Пазачът спи, а караул не спи!

И значи денонощно се яде!

И все от български юначни синове!

Ще провери, ще види, ще накаже,

но и пазачът е добре да каже

на АПК – да се съобразява

какво покрай казармата засява.

За слънчоглед и за бостан не става.

Добре е ечемик – с бодлив осил,

или пък тревна смеска, но тревата

да бъде непригодна за салата!

Той уморен във вкъщи се прибира,

но колкото и силно да напира

и колкото и дълго да се мъчи –

вратата си не може да отключи!

Съпругата му беше прелест! Фея!

Но напоследък нещо ставаше със нея.

От климактериум ли подранил,

или от пубертет неуталожен –

характерът й стана невъзможен.

Тя през нощта внезапно се събуди.

Че е сама в леглото – се учуди.

Потърси го в останалите стаи.

Обърка се – защо да я остави?

В миг от догадка цяла запламтя!

Тя своя ключ в ключалката постави

и на «заключено» го завъртя.

Майорът два-три пъти позвъни.

- Напразно!

- Моля те, Наташа, отвори!

Но злобно съскане се чу оттатък:

- Там, откъдето идваш, пак върви!

Или пък лягай, като куче, пред вратата!

Той от обида чак се залюля!

Ала сдържа гнева си, не преля!

Не блъсна с рамо, не строши вратата!

Не се повлече по акъла на жената!

Обидата ще стихне като вятър –

защо да правят на съседите театър?

Не трябва с луд и с бесен да се спори!

Реши проверката на караула да повтори.

И сума нарушения разкри.

И туй, което от курсантските години,

не беше във живота си видял –

видя и часови на пост заспал!

Той, както уставът и службата налага,

наказа всички, както се полага!

------

«ВСС» - началник на въздушно стрелковата служба в полка.

АПК – Агропромишлен комплекс, обединение на ТКЗС.