В дома си чувстваш ли се гост
е по-добре да си далече.
Излишен си на този мост
към миналото водещ вече.
Дори тъгата да разкъсва
сърце, душа и твоя мозък,
щом има негативни чувства
тръгни си, като гонен просяк.
Тъгувай отдалеч по нещо,
което няма да се върне,
за щастието ти сърдечно,
за близък тебе да прегърне.
Но пътищата са раздяла
щом няма топлина, уют,
щом няма в тях нюанси бяло,
щом твоят глас е все нечут.
Раздялата ще те изгаря,
а мъката ще те мори.
Но минало не се повтаря,
съгласен си със мен, нали.
Каквото писано е, става,
не можеш нищо да направиш.
Но знай, животът продължава,
и вярвай, пак ще се изправиш!
04.12.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени