paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
18.02.2017 г., 14:10 ч.

Когато виното горчи, когато слънцето се стича... 

  Поезия » Любовна
859 4 10

Когато... виното горчи. Когато слънцето се стича
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!

 

Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака – 
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!

 

Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва...
Когато аз съм... само миг! Откраднат. Но така ти пасва!

 

Когато вечер, у дома, пия мастилото на здрача –
тогава точно! – съм сама. Тогава точно... ми се плаче.

 

Но как да стопля твоя сън, ако те няма... във неделя?!
И всички улици навън... тогава точно! – ни разделят!

 

И как света да променя? Да го изкъпя, да го среша...
Когато... точно през деня! – съм изоставена. И грешна.

 

Ако животът... е сълза, която в гърлото ми лази –
как бих могла да съм бреза, която... сянка да ти пази?

 

Ако животът... е следа, която... на затвор прилича! –
В това е цялата беда! – Че несвободно... те обичам.

 

Макар че... в някой петък, знам... Точно преди да стана рана! 
Във моя дом, като във храм – ще влезеш сам! За да останеш.

 

Когато виното горчи... И аз (от болка) пия мрака –
тогава точно! – ми личи... До този петък! – ще те чакам.

 

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??