6.01.2008 г., 13:59

Когато всичко си отива

990 0 18

Когато любовта си заминава,

усещаш удари в сърцето.

Разбереш ли, че всичко отшумява,

сълзи се стичат по лицето.

 

 

Нещо се откъсва от тебе,

крилата си губи птица.

Как всичко било е от малко семе,

а сринато от болката на жрица.

 

 

Вълните губи си морето,

пяната в очите ти е скрита.

Кърваво е в сърцето

и обичта от солена сълза е пропита.

 

 

Когато всичко си отива,

спомени нахлуват в душата,

тъга и радост в едно се сливат

и тъжно бършеш от лицето сълзата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Поздрав и от мен , Плами!!!
  • С всеки ден ме УДИВЯВАШ!!!Младостта ти е толкова мъдра, че не знам какво да кажа...Освен ...Ако спреш да пишеш, това ще е огромна загуба! Продължавай винаги така! Имаме нужда да четем красиви неща...
  • Прекрасен стих, Плами!!! Как образно и вълнуващо си описала болката от разлъката...!!! Но споко - още много любови те очакват!
    С обич!!!
  • Браво,Плами!!Как само си го описала!!!Много, много силно!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...