Jan 6, 2008, 1:59 PM

Когато всичко си отива

  Poetry » Love
987 0 18

Когато любовта си заминава,

усещаш удари в сърцето.

Разбереш ли, че всичко отшумява,

сълзи се стичат по лицето.

 

 

Нещо се откъсва от тебе,

крилата си губи птица.

Как всичко било е от малко семе,

а сринато от болката на жрица.

 

 

Вълните губи си морето,

пяната в очите ти е скрита.

Кърваво е в сърцето

и обичта от солена сълза е пропита.

 

 

Когато всичко си отива,

спомени нахлуват в душата,

тъга и радост в едно се сливат

и тъжно бършеш от лицето сълзата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Поздрав и от мен , Плами!!!
  • С всеки ден ме УДИВЯВАШ!!!Младостта ти е толкова мъдра, че не знам какво да кажа...Освен ...Ако спреш да пишеш, това ще е огромна загуба! Продължавай винаги така! Имаме нужда да четем красиви неща...
  • Прекрасен стих, Плами!!! Как образно и вълнуващо си описала болката от разлъката...!!! Но споко - още много любови те очакват!
    С обич!!!
  • Браво,Плами!!Как само си го описала!!!Много, много силно!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...