24.07.2010 г., 13:13 ч.

Когато всичко свърши 

  Поезия » Друга
754 0 4

Една сълза по лицето ми се стича...

Нежни думи вече никой не изрича...

Сякаш всичко пак изгуби се в мъглата...

Останах само аз и тишината...

 

 

Никой ли не вижда, че идва краят?...

Изгубих се, какво да правя аз, не зная...

Но знам едно - там вече няма да се върна...

Дори и спомена от миналото няма да прегърна...

 

 

Но значение няма, един живот имам...

От него с шепи ще грабя и ще взимам...

С една-единствена надежда - отново да се смея...

И в този жалък свят някак си да оцелея...

© Лилия Манова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мелодично и красиво!Поздрав!
  • ''С една-единствена надежда - отново да се смея...''
    Страхотно е! Много хубаво и точно казано!
    Поздравления! И винаги намирай за какво да се смееш!
  • Не превръщай римата в самоцел.
  • Поздравления, много хубаво стихотворение!! Направо ме грабна със своята рима! Браво много е хубаво, продължавай все така
Предложения
: ??:??