Една сълза по лицето ми се стича...
Нежни думи вече никой не изрича...
Сякаш всичко пак изгуби се в мъглата...
Останах само аз и тишината...
Никой ли не вижда, че идва краят?...
Изгубих се, какво да правя аз, не зная...
Но знам едно - там вече няма да се върна...
Дори и спомена от миналото няма да прегърна...
Но значение няма, един живот имам...
От него с шепи ще грабя и ще взимам...
С една-единствена надежда - отново да се смея...
И в този жалък свят някак си да оцелея...