Jul 24, 2010, 1:13 PM

Когато всичко свърши

Poetry » Other

858 0 4

Една сълза по лицето ми се стича...

Нежни думи вече никой не изрича...

Сякаш всичко пак изгуби се в мъглата...

Останах само аз и тишината...

Никой ли не вижда, че идва краят?...

Изгубих се, какво да правя аз, не зная...

Но знам едно - там вече няма да се върна...

Дори и спомена от миналото няма да прегърна...

Но значение няма, един живот имам...

От него с шепи ще грабя и ще взимам...

С една-единствена надежда - отново да се смея...

И в този жалък свят някак си да оцелея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sunffloers (Галя Мяховска)

Мелодично и красиво!Поздрав!

2010-07-24T20:00:14+03:00
didi-niq (Диана Бунева)

''С една-единствена надежда - отново да се смея...''
Страхотно е! Много хубаво и точно казано!
Поздравления! И винаги намирай за какво да се смееш!

2010-07-24T14:45:05+03:00
rozza (Радка Миндова)

Не превръщай римата в самоцел.

2010-07-24T13:47:33+03:00
ninka1 (Нина Руменова)

Поздравления, много хубаво стихотворение!! Направо ме грабна със своята рима! Браво много е хубаво, продължавай все така

2010-07-24T13:41:15+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0