Когато вятър залюлее

Когато вятър залюлее златна нива

и надалеч гората зашуми,

дъхава природата се слива,

с небето тя трепти.

Поточе някъде бълбука,

лети и весело се смей.

Накъде ли то пътува,

къде ли то живей?

Тишината някак си ме грабна

и с тайствени думи ме дари.

От мен щастие прелива,

тих ветрец в душата ми гори.

И сякаш цялата природа ми говори,

танцува и с мене пей.

Ръце протягам, тичам,

слънцето в мен се смей.