Когато вятър залюлее
872
0
1
Когато вятър залюлее
Когато вятър залюлее златна нива
и надалеч гората зашуми,
дъхава природата се слива,
с небето тя трепти.
Поточе някъде бълбука,
лети и весело се смей.
Накъде ли то пътува,
къде ли то живей?
Тишината някак си ме грабна
и с тайствени думи ме дари.
От мен щастие прелива,
тих ветрец в душата ми гори.
И сякаш цялата природа ми говори,
танцува и с мене пей.
Ръце протягам, тичам,
слънцето в мен се смей.
© Мария All rights reserved.
