31.05.2008 г., 18:25

Когато Земята...

1.3K 0 13
***

На Вечността, отнесена с прибоя...
напомняш аромат на пролетта...
на Земните недра, когато моя...
и твоя бе...
боляла във степта...
На лятото...
и зимата...
с покоя...
Напомняш цветове на есента...
дъждовното небе, когато моя...
и твоя бе...
на Бога Любовта...
Напомняш на реката и безброя...
на сенчестите клони на дъба...
в гората ни, която беше моя...
и твоя беше...
цялата Земя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...