31.10.2025 г., 7:49

Кой е по-бърз

118 0 0
КОЙ Е ПО-БЪРЗ

 

За мен винаги по-бърз си остава

естественият, натурален интелект,

свързан със съзнанието и чувствата,

одухотворен от многоизмерния Аз,

който не престава никога,да следи,

докато палаво и нахъсано щъкаме,

как нахакано се намъкваме в лустрото

и го браним като вечно и неотменно статукво.

Дори когато съзнанието ни спи

Азът броди из всичките измерения

в тандем със личностната душа

и е готов винаги за отпор срещу силите зли,

що във вечна засада ни дебнат,

изненадани,неподготвени,да ни гепят.

При естествения не съществуват токови удари,

предизвикани от суша във язовирите,

зависещи от неотменния ход на Терминатора,

от сривовете и възходите на валутите

или от прищевките на поривите на вятъра.

Ако добре се грижим за тялото,

той реагира преди още нещо,да кажем,

интуитивно усещайки нашите желания,

селектира ги светкавично,на мига

и ни предоставя най-качествен избор,

дори без оръжие,с празна ръка-

ритни го в топките или бягай!

 

28.20.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...