28.10.2019 г., 7:57

Кой, кажи, да избера?

907 3 7

Избор прави днес чиляка! -

баба с две ченета трака.

Я съм с новата си фуста,

но главата празна, пуста,

не избира ни един

парфюмиран господин.

Гаче повечко парфюм

равно е на много ум!

Мен засища ме филийка,

затова не съм партийка.

И в компотени буркани

сбирам аз пари от лани.

За кого ли да гласувам?

Цяло лято аз гладувам,

белким събера да купя

аз дръвца, че ще затрупа

пак снегът у наше село.

Пет изпратихме умрели.

Чак на пролет ги откриха

тези, дето се спасиха

в студовете. Беше зор!

Щом изимиш, после двор

теб те чака да редиш,

челядта си да спасиш

у градо' от пусти глад.

Ни да бъдеш стар, ни млад!

До такова дередже

всинца сме. Народът мре,

но това не коментират.

На България сеира

гледат важните от запад.

Не пържолки! Пресен лапад

ям, по двора го бера 

Кой, кажи, да избера?

Премених се кат Илия,

но защо ли? Пак сме в тия!

 

27.10.2019

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко покрай нас е толкова тъжно, че и дори хуморът ни попада под този знаменател, Ники.
  • Хумор под маската на тъга!
    Поздрави, Мери!
  • На смешен плач ли ви заприлича? Много тъга има в живота ни и безизходни пътища, посипани със страдание. Но виждат ли го тези, от които зависи дереджето ни и какво правят избраниците на народа, за да му олекне?
    Въпросите звучат като глас в пустиня.
    Радвам се на присъствието ви тук, за което, освен позиция, се изисква и смелост.
    Благодаря ви, Краси, Дени, Мариана и Ангелче! ❤️
  • Повече тъжно, отколкото хумористично. Много хубаво, Мария.
  • Да се смея ли, да плача ли... Поздравления, Мария.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...