Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
Слепци сме ние пред истината!
Желаем я! Ковем я! И после я унищожаваме!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
За капките живот и мимолетната им смърт,
слели се с пръстта.
Ти правиш дъжд! Слепците сме ние!
Не мога да го видя, а миглите ми го отронват...
Порязах се на истината, а ме заболя от лъжата!
Дъждът! Дъждът бе виновен!
Сега ми разкажи за цвета на дъжда...
Кой ще посмее да обича сенките му?!
Някак... Някога... Някъде...
Някой ми разказа за цвета на дъжда...
И той отми болката!
Отми мръсотията! И никога повече нямаше лъжа!
Намокри крилете й и тя не можеше да лети...
Този някой се нуждаеше от истина, за да живее...
Този някой някога обичаше и беше обичан...
Той обичаше истината, а лъжата бе негова любовница...
Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
