May 17, 2009, 12:49 PM

Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!

Poetry » Blank verse

943 0 5

Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!

Разкажи ми за цвета на дъжда...
Слепци сме ние пред истината!
Желаем я! Ковем я! И после я унищожаваме!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
За капките живот и мимолетната им смърт,
слели се с пръстта.
Ти правиш дъжд! Слепците сме ние!
Не мога да го видя, а миглите ми го отронват...
Порязах се на истината, а ме заболя от лъжата!
Дъждът! Дъждът бе виновен!
Сега ми разкажи за цвета на дъжда...
Кой ще посмее да обича сенките му?!
Някак... Някога... Някъде...
Някой ми разказа за цвета на дъжда...
И той отми болката!
Отми мръсотията! И никога повече нямаше лъжа!
Намокри крилете й и тя не можеше да лети...
Този някой се нуждаеше от истина, за да живее...
Този някой някога обичаше и беше обичан...
Той обичаше истината, а лъжата бе негова любовница...

Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

shoshkin (Любомир Стойков)

Разкажи ми... Страхотно е!

2010-08-08T14:46:59+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Представата за вечност в рамките на човешкия живот...Разбира се, че може! Благодаря за дълбоката философия на тези размисли!

2009-07-31T12:23:43+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Може!

2009-06-20T01:27:57+03:00
akonitin (Никодим Сертов)

Окъпани разцъфнали градини,
настъпих охлюв,
излязал да пирува с цветовете.

2009-05-17T15:46:03+03:00
LONTANA (Даша)

Бихме могли да обичаме вечно ако живеем вечно. Но любовта е вечна и ние можем да бъдем част от нея докато сме на този свят. А вечността на човешката любов са децата. Защото създаденият живот продължава любовта и остава във вечността.
Поздрави!

2009-05-17T13:07:31+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0