28.12.2021 г., 12:40

Кой, кога и защо

1.4K 2 2

Аз съм ранена!... Много боли...
от хора, семейство, доброта и любов.
Като пребита кучка - ближа си раните
и на топка осъмва света ми суров.
 
Сърцето ми бог е направил добро,
ала в грешен свят ме е пуснал...
И на душата ми крехка, аз не зная защо
да направи ризница той е пропуснал.

 

Крия в гърди си черните тайни,
сподавени в гроба на мойто същество,
те всяка нощ пълзят по мен и душът ме 
в спомен - кой, кога и защо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тая "пребита кучка"
    много грозно ми стои, знаем разговорно кучка как се използва. И сърцето добро - светът лош? Ако знаеш по-добър свят, светни ни и нас!
  • "Сърцето ми бог е направил добро,
    ала в грешен свят ме е пуснал...
    И на душата ми крехка, аз не зная защо
    да направи ризница той е пропуснал." : Звучи искрено и много тъжно... Може би Бог е направил този пропуск, защото очаква от теб да направиш въпросната ризница, Natalie. Мисля, че с таланта, който Бог ти е дал, както и със способността да мислиш задълбочено, би могла да напишеш великолепен нов стих за направата на тази ризница... Така де, не е моя работа просто си фантазирам, но бих се зарадвала на подобен стих.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...