Кой още
Кой още
Ограбено чувство
и миг след това
боса се втурвам
по луда трева.
Гори и полета.
Просторът е мой.
Любов и букети...
Но кой още, кой
съня ми тревожи
до късна луна.
Угасват пътеки,
дълбани по длан
от тук до човека,
обичан до грях.
Изгубвам и думи.
Превела глава,
неволно целувам
чужди слова.
А моите, скрити
дълбоко в пръстта,
дъжд и слънце чакат
да израстат,
че тръгвам нататък.
Просторът е мой.
В живота ми кратък,
то, само той
съня ми тревожи
с букет от невен
и ласка от рози,
набрана за мен.
1996 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
