Кой още

Ограбено чувство

и миг след това

боса се втурвам

по луда трева.

Гори и полета.

Просторът е мой.

Любов и букети...

Но кой още, кой

съня ми тревожи

до късна луна.

Угасват пътеки,

дълбани по длан

от тук до човека,

обичан до грях.

Изгубвам и думи.

Превела глава,

неволно целувам

чужди слова.

А моите, скрити

дълбоко в пръстта,

дъжд и слънце чакат

да израстат,

че тръгвам нататък.

Просторът е мой.

В живота ми кратък,

то, само той

съня ми тревожи

с букет от невен

и ласка от рози,

набрана за мен.

1996 г