14.10.2025 г., 21:51

Кой пише книгата, в която живеем

174 2 5

Усмивката му, белег от сатър.

Обноските, игра в театър.

Пред името му винаги е Сър -

Богат на чувства... колкото вибратор...

 

Очите, лед във чаша със уиски.

Сърцето, джаджа на машина.

Ръцете винаги брилянтно чисти,

душата... а дали я има?...

 

Костюмът винаги е висша марка -

По него лепи... като опаковка...

Клоунът на Кинг е в Disni парка,

акула, под потъваща във буря лодка.

 

А бизнесът му е игра на власт

на зло и извратено същество,

докато рекламира с топъл глас,

как служи на човешкото добро...

 

Това е той, модерен и обичан

от камерите, от онази сган

(така той хората нарича,

когато с огледалото е сам).

 

Това е той, а пък сганта сме ние.

Да, същите, които аплодират!

Днес дяволът лицето не си крие,

днес дяволите титли и костюми имат!

 

Но щом погледна в' времето назад,

то май това традиция е древна...

Историята ни летопис е на човешки ад,

а днешното е просто страница поредна.

 

10.10.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Ааа, за неуспехите си, все се намира кого да обвиним - всекиго... но не и себе си...
    Мерси, Пепи 🌹
  • Добре, че не си я пишем ние. Иначе на кой щяхме да си го изкарваме и кой щеше да ни е вимовен?
    Неведоми са книгите господни!
  • Тъкмо мислех, че този ми стих така си и потъна, като камък в блато, и ме зарадвахте с тези си коментари, дами 🌹
    Иначе не държа на огромното болшинство от нещата си, но този стих е сред малцинството изключения.
    Благодаря ви 🌹
  • Много точно си го казал,Гоше.
    Край нас е пълно с дяволи и лицемери. Поздравявам те!
  • Точно. Последните два реда..., замислих се какво си струва да се запомни, хубавото, лошото, и какво се случва с емоциите, ако не можеш да си спомниш.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...