Щом четеш това, знаеш какво си направила, нали?
Осъзнаваш ли, че в душата ми самотата надделя?
Доверих се отново на глупавото си сърце,
а в момента стичат се горчивите сълзи по моето лице.
Грешка ли беше, че истински те обикнах?
Грешка ли беше, че с присъствието ти свикнах?
Грешка ли е, да продължавам да се надявам?
Грешка ли е, че заради теб, себе си забравям?
Не бях сигурен, че ти си човекът за мен,
но вътрешно го усещах с всеки изминал ден.
Ти бе момичето, което преградите към сърце ми разби,
надявах се, че ще си ти тази, която дните ми ще озари. ...