Кой сгреши...
Щом четеш това, знаеш какво си направила, нали?
Осъзнаваш ли, че в душата ми самотата надделя?
Доверих се отново на глупавото си сърце,
а в момента стичат се горчивите сълзи по моето лице.
Грешка ли беше, че истински те обикнах?
Грешка ли беше, че с присъствието ти свикнах?
Грешка ли е, да продължавам да се надявам?
Грешка ли е, че заради теб, себе си забравям?
Не бях сигурен, че ти си човекът за мен,
но вътрешно го усещах с всеки изминал ден.
Ти бе момичето, което преградите към сърце ми разби,
надявах се, че ще си ти тази, която дните ми ще озари.
Всичко бе прекрасно, но направих грешка, а може би две,
а съдбата каза ми „Не!” и от ръцете мои завинаги те отне.
Грешките ми са поправими, но ти си „недостъпна”,
как любовта си към теб, ей така просто да отблъсна?
Самотата ме обгърна, а болката сърцето ми пръсна.
Как с това да се боря, като всичко вече ми втръсна?!
Вървя с глава наведена, а погледът в земята забит,
но няма да се откажа, а на съдбата ще и го върна, тогава вече ще сме квит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хах нмз Всички права запазени
Пиша на момента, и така, както се чувствам.Приятен ден на всички 
