31.07.2011 г., 21:16

Кой ще търси

506 0 2

 

Не ми се влиза в тази къща,

където пак сама се връщам,

стаени все мълчат стените,

като в затвор минават дните.

 

Понякога е много тежко.

О, аз съм същество човешко

и имам нужда да говоря -

но как, с кого, какво да сторя?

 

Към вас протягам си ръцете

аз, жадното за ласка цвете.

И ако някой ги поеме,

ще споделим житейско бреме...

 

Но... кой ще търси късно, лете,

такова прецъфтяло цвете?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...