Не ми се влиза в тази къща,
където пак сама се връщам,
стаени все мълчат стените,
като в затвор минават дните.
Понякога е много тежко.
О, аз съм същество човешко
и имам нужда да говоря -
но как, с кого, какво да сторя?
Към вас протягам си ръцете
аз, жадното за ласка цвете.
И ако някой ги поеме,
ще споделим житейско бреме...
Но... кой ще търси късно, лете,
такова прецъфтяло цвете?!
© Славка Любенова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Никога не сме сами, ще се появи...