Кой си ти, да ми кажеш, че бъркам? То, сърцето ми, друго отсъди. То, сърцето, е моята църква. Може всички молитви да сбъдне. Колко дни на колене се молих да намеря едничкото щастие, че без него духът ми е болен, като вярващ без първо причастие. Колко нощи поливах със сълзи на мечтите си светли иконите, а крилата на ангели бързи ги подхващаха, тъкмо отронени. И в цветя се превръщаха сълзите. С тях сама си постилах пътеките - мокри улички, тесни и хлъзгави, но единствено мои навеки. Кой си ти, да раздаваш присъдите? Моят свят е от теб неподсъден. Моят свят е парченце от бъдното. Тръгвай с мен и ще видиш. Ще бъде.
Кой си ти, да ми кажеш, че бъркам?
То, сърцето ми, друго отсъди.
То, сърцето, е моята църква.
Може всички молитви да сбъдне...
* * *
Удивително! Пишеш невероятно! Очароваш с думите си! Поздрав от сърце!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
То, сърцето ми, друго отсъди.
То, сърцето, е моята църква.
Може всички молитви да сбъдне...
* * *
Удивително! Пишеш невероятно! Очароваш с думите си! Поздрав от сърце!