12.09.2007 г., 12:11

Кой си ти

682 0 10
Кой си ти, да ми кажеш, че бъркам?
То, сърцето ми, друго отсъди.
То, сърцето, е моята църква.
Може всички молитви да сбъдне.
Колко дни на колене се молих
да намеря едничкото щастие,
че без него духът ми е болен,
като вярващ без първо причастие.
Колко нощи поливах със сълзи
на мечтите си светли иконите,
а крилата на ангели бързи
ги подхващаха, тъкмо отронени.
И в цветя се превръщаха сълзите.
С тях сама си постилах пътеките -
мокри улички, тесни и хлъзгави,
но единствено мои навеки.
Кой си ти, да раздаваш присъдите?
Моят свят е от теб неподсъден.
Моят свят е парченце от бъдното.
Тръгвай с мен и ще видиш. Ще бъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кой си ти, да ми кажеш, че бъркам?
    То, сърцето ми, друго отсъди.
    То, сърцето, е моята църква.
    Може всички молитви да сбъдне...
    * * *
    Удивително! Пишеш невероятно! Очароваш с думите си! Поздрав от сърце!
  • Силен стих!!!Голям талант!!!
    Поздрав!!!
  • Браво отново! Много силен и невероятен стих! Слушай сърцето си и следвай мечтите си! Поздрави, Вале!
  • Ще бъде!
    Поздрави, Валя!
  • До болка познато...
    Благодаря ти за стиха!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...