Кой си ти
Кой си ти, да ми кажеш, че бъркам?
То, сърцето ми, друго отсъди.
То, сърцето, е моята църква.
Може всички молитви да сбъдне.
Колко дни на колене се молих
да намеря едничкото щастие,
че без него духът ми е болен,
като вярващ без първо причастие.
Колко нощи поливах със сълзи
на мечтите си светли иконите,
а крилата на ангели бързи
ги подхващаха, тъкмо отронени.
И в цветя се превръщаха сълзите.
С тях сама си постилах пътеките -
мокри улички, тесни и хлъзгави,
но единствено мои навеки.
Кой си ти, да раздаваш присъдите?
Моят свят е от теб неподсъден.
Моят свят е парченце от бъдното.
Тръгвай с мен и ще видиш. Ще бъде.
То, сърцето ми, друго отсъди.
То, сърцето, е моята църква.
Може всички молитви да сбъдне.
Колко дни на колене се молих
да намеря едничкото щастие,
че без него духът ми е болен,
като вярващ без първо причастие.
Колко нощи поливах със сълзи
на мечтите си светли иконите,
а крилата на ангели бързи
ги подхващаха, тъкмо отронени.
И в цветя се превръщаха сълзите.
С тях сама си постилах пътеките -
мокри улички, тесни и хлъзгави,
но единствено мои навеки.
Кой си ти, да раздаваш присъдите?
Моят свят е от теб неподсъден.
Моят свят е парченце от бъдното.
Тръгвай с мен и ще видиш. Ще бъде.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
