Кой си ти?
Утрото е конче хвърковато.
А нощта - вълшебница,реди
дълги нанизи от звездно злато
и ме пита тихо:- Кой си ти?
Аз съм палавникът,който счупи
пак стъкло - да пусна светлина!
Сбих се - за едно бездомно куче...
То ми стана верен,пръв другар.
Аз съм смелият и хитър воин,
тръгнал да спасява в зла беда
птицата от котарак огромен.
Утре - искам сам да полетя!
Топката ми мери висотата
на спортиста с дух -велик!
Аз съм оня скромен,плах мечтател,
който ще напише силен стих!
Чудото,което не познавам,
другите наричат днес - Любов.
Аз сега съм просто малчугана -
яхнал бодро своя звезден кон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
