1.04.2008 г., 7:38

Кой съм аз

1.2K 1 2


Кой съм аз, какво съм?
Човек без минало, човек без сянка.
Търся, лутам се, дори не знам защо.
Кой съм, какво съм ?

Човек без душа, без сърце,
човек без свян и чест,
човек без капка жал.
Това ли съм? Не зная.

В това ли се превърнах?
Защо, защо го позволих?
Каква е тази маска?
Защо я сложих толкова отдавна?

Кой съм аз, вече раздвоен,
маската се срасна с мен -
мил, добър, но отвътре...
спри ме, спри ме, не, не бягай.

Как си сега, "приятелю",
как си сега, предателю?
Искаш да вярвам, че съжаляваш?
Лъжи след лъжи, как да вярвам?

Мислиш, че съм добър ли?
Не, не съм, ти ме поквари.
Искаш прошка ти от мене,
аз не давам пукната пара.

Искаш пак приятелството наше,
аз пък дебна, за да отмъстя,
чакам търпеливо, за никъде не бързам,
ти сам ще паднеш в капана мой.

Всеки ден те дебна аз от мрака,
стиснал ножа във ръка и очакващ.
И ето, не издържам, замахвам
и с плавно движение го забивам в теб.

                   За моя приятел/предател

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо ли и аз се чувствам като теб...?Поздравчета за стиха...
  • ...
    Отмъщението няма да промени предателството.Няма да ти стане по леко след като отмъстиш за това. Напротив...
    Остани си Човек и продължи напред.
    Поздрави, Божидар!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...