Кой съм аз, какво съм?
Човек без минало, човек без сянка.
Търся, лутам се, дори не знам защо.
Кой съм, какво съм ?

Човек без душа, без сърце,
човек без свян и чест,
човек без капка жал.
Това ли съм? Не зная.

В това ли се превърнах?
Защо, защо го позволих?
Каква е тази маска?
Защо я сложих толкова отдавна?

Кой съм аз, вече раздвоен,
маската се срасна с мен -
мил, добър, но отвътре...
спри ме, спри ме, не, не бягай.

Как си сега, "приятелю",
как си сега, предателю?
Искаш да вярвам, че съжаляваш?
Лъжи след лъжи, как да вярвам?

Мислиш, че съм добър ли?
Не, не съм, ти ме поквари.
Искаш прошка ти от мене,
аз не давам пукната пара.

Искаш пак приятелството наше,
аз пък дебна, за да отмъстя,
чакам търпеливо, за никъде не бързам,
ти сам ще паднеш в капана мой.

Всеки ден те дебна аз от мрака,
стиснал ножа във ръка и очакващ.
И ето, не издържам, замахвам
и с плавно движение го забивам в теб.

                   За моя приятел/предател