11.08.2022 г., 8:41

Кожата на пролетта

904 0 0

Нормално е да сбъркаш пътя,

ако не си го знаел отпреди,

и да тръгнеш напряко булеварда,

без нито за миг да те заблуди.

 

Но вчера мернах без да искам

надпис на стена с графити,

който гласеше на две-на три 

"Не си ми мил, с живота се прости".

 

Загадка ли да беше или отговор

не знам или не мога да отгатна,

но шантаво таласъмче просто

в главата мира не ми даде оттогава.

 

Взех че се престорих на пират,

в квартала сред децата и тигър бях.

Но купих ли си зелени маратонки

в миг всеки в мен шегата разпозна.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...