11.08.2022 г., 8:41

Кожата на пролетта

893 0 0

Нормално е да сбъркаш пътя,

ако не си го знаел отпреди,

и да тръгнеш напряко булеварда,

без нито за миг да те заблуди.

 

Но вчера мернах без да искам

надпис на стена с графити,

който гласеше на две-на три 

"Не си ми мил, с живота се прости".

 

Загадка ли да беше или отговор

не знам или не мога да отгатна,

но шантаво таласъмче просто

в главата мира не ми даде оттогава.

 

Взех че се престорих на пират,

в квартала сред децата и тигър бях.

Но купих ли си зелени маратонки

в миг всеки в мен шегата разпозна.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...