11 авг. 2022 г., 08:41

Кожата на пролетта

911 0 0

Нормално е да сбъркаш пътя,

ако не си го знаел отпреди,

и да тръгнеш напряко булеварда,

без нито за миг да те заблуди.

 

Но вчера мернах без да искам

надпис на стена с графити,

който гласеше на две-на три 

"Не си ми мил, с живота се прости".

 

Загадка ли да беше или отговор

не знам или не мога да отгатна,

но шантаво таласъмче просто

в главата мира не ми даде оттогава.

 

Взех че се престорих на пират,

в квартала сред децата и тигър бях.

Но купих ли си зелени маратонки

в миг всеки в мен шегата разпозна.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...