Aug 11, 2022, 8:41 AM

Кожата на пролетта

898 0 0

Нормално е да сбъркаш пътя,

ако не си го знаел отпреди,

и да тръгнеш напряко булеварда,

без нито за миг да те заблуди.

 

Но вчера мернах без да искам

надпис на стена с графити,

който гласеше на две-на три 

"Не си ми мил, с живота се прости".

 

Загадка ли да беше или отговор

не знам или не мога да отгатна,

но шантаво таласъмче просто

в главата мира не ми даде оттогава.

 

Взех че се престорих на пират,

в квартала сред децата и тигър бях.

Но купих ли си зелени маратонки

в миг всеки в мен шегата разпозна.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...