Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало!
Брой до сто!
После пак отначало!
Подари ми очи на кокиче,
заведи ме на пикник в Милано
и наричай ме "Мое момиче".
Аз съм твоето "Мое момиче"
на любимия блус на Синатра.
Излъжи ме, че пак ме обичаш,
сякаш болката просто я няма!
Ако болката просто я няма,
както десет години по-рано,
искаш ли да играем пак двамата
на шише...? На любов...
и на вярност...
© Деница Гарелова Всички права запазени