Коктейл
Всеки бърза за някъде.
Някои - стигат.
Оправят си вратовръзките.
Добавят към грима.
Нещо мърка до мен -
мека лапка, немигнала.
Да бе, моето котенце.
Котенце да си имаш...
Скучно беше, мъниче.
Въртяха опашки
пред микрофони и камери
котараците.
А когато пробягваше
някоя млада мишка -
все намираха сиренце,
значит.
Само аз си оставях
празен капана.
Една гола душа ли
да поставя?
... Но най-красивата мишка
на нищо се хвана.
... И сега, мило котенце,
какво ще я правим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
