2.05.2020 г., 10:08  

Коктейл

1.1K 11 28

Защо съм на този изискан коктейл?

Какво си ми сипал? Защо ме покани?

Газирано вино..? Не искам, недейте!

Боли ме главата от въздуха в чашите. 

Какво си облякъл? Сако, вратовръзка..

О, Боже мой! От марка "Армани"

С мен имитираш безупречна връзка..?,

Колко си важен! Ех, мани, манѝ.

Защо ме докосваш? Какво си помисли?

С усмивка фалшива и пълен портфейл

След две чаши - три.., че някак по - близки

С теб ще си станем в луксозен хотел?

Как ти приляга животът газиран

в най-ниския градус , с бели прашинки

На теб ти приляга, но аз си отивам

в самотната къща със скъсани книги.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се спряхте тук 😊
  • Много свежо !
  • ти само свирни, Денито
  • Жени, ще си направим един коктейл с ракия и книги да видиш как по-иначе ще по тръгне. Радвам се, че ти е харесало 😊
  • сигурно коктейла е свършил, но минавам да кажа, че го четох няколко пъти твоето стихо... и намирах още и още нюанси, Денито... страхотна си

На коктейл

Отидох снощи - на коктейл.
Бях с черна папионка!
Платена дама с мен бях взел -
известна компаньонка!
Но зърнах там - една жена, ...
1.1K 6 45

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...