КОЛЕДА
Весела Коледа - празник! И все пак
не е като тази от моето детство.
Няма я злата и лютата зима,
няма го снежното, бяло вълшебство.
Още си спомням нощта срещу Коледа:
вятърът свири, скрипнал е студ...
Ние не спим, тъй сме щастливи,
свити на баба в топлия скут.
- По-тихо, слушайте - шепне ни баба,
кой така силно вратата удари?
Не е то вятърът. Ставайте бързо,
май че дошли са у нас коледари!
Песен и тропот отвънка се чува.
- Те са!... Е, хайде, вървете отваряйте.
Снежна вихрушка отвънка нахлува,
влизат посипани в сняг коледари.
Всичко наоколо в миг засиява,
смесват се тропот и глъчка, и шум..
Смъмря ни баба: - Не вдигайте врява,
я виж, дошъл е и нашият кум!
Стихваме. Еква тържествено песен.
Даже и вятърът стихва навън.
Светят лицата ни в унес божествен
и мислим дали пък това не е сън!
Как ще потъне тоз спомен в забрава,
толкоз щастливи сме били тогава!
© Юлияна Донева Всички права запазени