9.12.2024 г., 17:06  

Коледа с прошуто крудо

797 8 24

Мойто коте е… опасно!

Хапе ме и ми ръмжи!

Знам, че не е тревопасно

и го храня с кавърми,

 

но това… не го възпира

да ме хапе и дере!

То от манджи не разбира, 

за луканка все реве!

 

Снощи в нашата аптека

как купувах аспирин,

то награби вкъщи шпека,

и на стария килим

 

най-безсрамно се напъна

с този скъп деликатес.

Двеста грама то погълна

от запасите ми днес!

 

Сварих го във мойта стая

на леглото да лежи.

Взех - на глас да го ругая

с безобидни ругатни!

 

Разясних му много ясно,

че не може да краде

коледните ми…. запаси

от изсъхнало мезе.

 

Че ще трябва пак да взимам

непосилно тежък дълг,

шпек, на Коледа да имам,

да не вия като вълк!

 

Котето пък… ме погледна 

с изумрудени очи,

с лапата към мен посегна

с поизпъчени гърди,

 

и без за нищо да му дреме,

то отърка в мене гръб,

даде ми  -  секунда време

и без нито капка скръб 

 

много важно се надигна

на голямото легло,

по брадичката ме лизна 

и попита ме: - Защо,

 

лоши приказки аз чувам

днес от твоята уста?

Аз съвсем не се срамувам 

да крада от теб храна!

 

Храниш злобното си куче

само с кучешки салам.

Мен пък искаш да научиш,

Коледа да съм веган!

 

Много здраво… се изложи,

смятах, че не си такъв.

Няма начин с твойте дрожди

аз да стана като лъв!

 

Гушнах малкото ми чудо!

Дълго галих го с ръка.

Коледа - с прошуто крудо

ще го храня вечерта!

 

 

Юри Йовев 

декември 2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Мария! 😊
  • Успех!
  • Благодаря за подкрепата, Ели! 😊🍀❤️
  • Успех и от мен за милото коте, Юри! Много сладък стих! 😀
  • Мария, Иржи!!! 😊🍀👍
    И в момента - мойто коте
    е на десния ми крак.
    Дадох му консерва шпроти
    и бурканче със спанак,
    а път то - от солидарност
    взе да точи нокти в мен,
    няма… капка благодарност,
    към един учтив ерген. 😀

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...