Коледна зима
Зима е!
Прекрасна!
Белотата й ме заслепява,
с кристалния си дъх ме вледенява.
За моя радост таз година
Ледената кралица е решила да почива,
въздухът е пълен с божественост и чистота -
сякаш предвестник е за идващата Коледа.
Навсякъде се чува
камбанен звън и виждам светлини
и всички готвят се да плуват
в една идея по-успешни бъднини.
И сякаш несъзнателно -
и малки, и големи,
очакват да се случи нещо знаменателно.
И святост, приказен прашец
се сипе вместо сняг -
плете той земния венец,
затрупва всеки праг.
В оназ старинна пещера
призраците разиграват
своята отколешна съдба -
на младенеца, неговите майка и баща.
Семействата заедно се събират -
всеки по своя начин празнува,
песни пеят и пият,
щастлив е дори клетникът, дето студува.
Свещица, свещник, камина -
всеки пали каквото има,
пушек излиза през комина,
топли сърцето на един, на двама - на стотина.
До полунощ сме чакали смирени,
съчувствайки на Богородицата свята,
а след това се чувстваме освободени
и сякаш приобщени към щастието на една позната.
Ангелски гласове се разнасят,
звездите в небето блестят,
стичат се всички и дарове поднасят -
новороденото да навестят.
В наше време
не младенеца почитаме ние,
а спомена дремещ,
близо до сърцето, що бие.
И все пак тиха и свята остава нощта,
в която земята е сгушена под снега.
По Коледа природата пее песента
на чистотата и живота, изваяна
върху камъка на вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Всички права запазени
