Коледни мисли - I място на Трети Коледен Творчески Фестивал
Коледни мисли
Светят сребърни нишки в косите ти, леко разрошени.
Като мъдър приятел останал е ланшният сняг.
А годините тичат ли, тичат към нас, със мечти захаросани,
в малка, снежна шейна, неуморно и в делничен бяг.
Няма път, само шир - уморени, отпускат юздите
наранени от думи на прага - ръце и очи.
А шейната не спира - по старите релси извити
без да искаш дори - все по-лудо лети ли, лети...
Все по-страшно по нишката тънка опъва отвеса -
по инерция, сякаш се вее в безкрилия ад,
надпреварват се чувства, до рана протрили конеца,
полетели нагоре, нагоре... с еленския впряг.
А от там, сякаш днес, падат истински звездни плеяди.
Топъл пушек се рее задъхан в студената нощ.
И от толкова прах, от звезди и луни - чак присяда,
а при падане - много по-пълен е празният кош.
Сняг вали. Тишина. Трупа жадно стърчащи комини -
ненаситни и алчни, протягат нагоре снага.
Стар вълшебен декор – побеляла е тази година .
Понамъкнал надежди от сняг - тихо пада светът.
И забравяме сякаш за всички житейски уроци.
Като малки деца се търкаляме в мокрия сняг.
И макар че белеят в косите ни стари пороци -
да живеем неистово искаме – с нощния мрак.
В „тиха нощ, свята нощ”, като делничен сън сред звездите,
пак за чудо жадува светът. И предколедно бди.
Колко много чувалът тежи - там са скрити мечтите.
Там при ланшния сняг навалял - пак валим: аз и ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
