17.12.2008 г., 19:40

Коледно чудо

658 0 0
В ден като този - скучен и сив,
еднакъв, безжизнен и даже студен,
потърсих утеха в свойта душа,
порових, помислих и ето я нá.

В ден като този - скучен и сив,
има надежда за празнични дни.
Коледа идва - присетих се аз.
Хора се движат с елхи - чакат в захлас.

Чакат да дойде Коледният ден -
приятели, семейство, подаръци и...
И всичко после отминава,
и пак се връща скучният ми ден.

А може би дори не ще празнувам,
а може би сама изгубих онова ключе,
което отключваше моето сърце,
което се радваше на всичко като дете.

Да, смътно помня онези години,
тогава се смеех, танцувах и пеех,
гонех вятъра с боси крака,
тогава се радвах, обичах, живеех.

Но тогава бях просто наивно хлапе,
пораснах, престанах да вярвам,
зарових мечтите в един кашон,
дори и сълзите зарових - за какво са ми сълзи без мечти.

А днес, когато виждам всички тези усмивки,
се питам какво значи коледен дух,
поредния лицемерен облик на студения ни
безцветен ден - еднакъв и сив.

Следва продължение... :-)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РУБИНА РУБИНА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...