В ден като този - скучен и сив,
еднакъв, безжизнен и даже студен,
потърсих утеха в свойта душа,
порових, помислих и ето я нá.

В ден като този - скучен и сив,
има надежда за празнични дни.
Коледа идва - присетих се аз.
Хора се движат с елхи - чакат в захлас.

Чакат да дойде Коледният ден -
приятели, семейство, подаръци и...
И всичко после отминава,
и пак се връща скучният ми ден.

А може би дори не ще празнувам,
а може би сама изгубих онова ключе,
което отключваше моето сърце,
което се радваше на всичко като дете.

Да, смътно помня онези години,
тогава се смеех, танцувах и пеех,
гонех вятъра с боси крака,
тогава се радвах, обичах, живеех.

Но тогава бях просто наивно хлапе,
пораснах, престанах да вярвам,
зарових мечтите в един кашон,
дори и сълзите зарових - за какво са ми сълзи без мечти.

А днес, когато виждам всички тези усмивки,
се питам какво значи коледен дух,
поредния лицемерен облик на студения ни
безцветен ден - еднакъв и сив.

Следва продължение... :-)