4.12.2013 г., 13:54

Колизия в любовта

531 0 0

Това е любовта! Минавайки, посещава,

някой път за по-дълго, друг път – не,

някой път сърдита – друг път прощава,

някога избухне, но понякога преглътне.

 

Тръгне ли си, остават следи трайни,

петна от миналото трудно се трият,

неизвестността безпокои всички тайни,

които се опитват набързо да се скрият.

 

Но винаги се връща и то незабелязано,

една забравяш – с друга се запознаваш,

виновното сърце не остава ненаказано –

но признае ли вината и шанс получава.

 

Винаги се колебаем, мислим, избираме,

но любовта никога няма да блокираме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...