Dec 4, 2013, 1:54 PM

Колизия в любовта

527 0 0

Това е любовта! Минавайки, посещава,

някой път за по-дълго, друг път – не,

някой път сърдита – друг път прощава,

някога избухне, но понякога преглътне.

 

Тръгне ли си, остават следи трайни,

петна от миналото трудно се трият,

неизвестността безпокои всички тайни,

които се опитват набързо да се скрият.

 

Но винаги се връща и то незабелязано,

една забравяш – с друга се запознаваш,

виновното сърце не остава ненаказано –

но признае ли вината и шанс получава.

 

Винаги се колебаем, мислим, избираме,

но любовта никога няма да блокираме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...