5.05.2015 г., 19:28

Колко

528 0 4

КОЛКО

 

Колко много минати пътеки,
колко много хора без очи,
колко много детски плач далечен,
колко много изоставени мечти...

 

Колко малко истински човеци,
колко малко истини добри.
Колко малко майчина утеха,
колко малко любовта гори...

 

Колко много обещания на думи,
колко малко свършени дела.
Колко много извървени друми,
колко малко си останаха в дома.

 

Колко много кръстове на хълма,
колко много живи мъртъвци.
Колко малко вяра във човека,
колко много казани лъжи...

 

Колко?! Колко питам!... Колко?...
Във душата ми расте тревога.
Колко дяволи са нужни,
за да повярваме във Бога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...