КОЛКО
Колко много минати пътеки,
колко много хора без очи,
колко много детски плач далечен,
колко много изоставени мечти...
Колко малко истински човеци,
колко малко истини добри.
Колко малко майчина утеха,
колко малко любовта гори...
Колко много обещания на думи,
колко малко свършени дела.
Колко много извървени друми,
колко малко си останаха в дома.
Колко много кръстове на хълма,
колко много живи мъртъвци.
Колко малко вяра във човека,
колко много казани лъжи...
Колко?! Колко питам!... Колко?...
Във душата ми расте тревога.
Колко дяволи са нужни,
за да повярваме във Бога?
© Емил Стоянов Всички права запазени