emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
May 5, 2015, 7:28 PM

Колко

  Poetry » Other
534 0 4

КОЛКО

 

Колко много минати пътеки,
колко много хора без очи,
колко много детски плач далечен,
колко много изоставени мечти...

 

Колко малко истински човеци,
колко малко истини добри.
Колко малко майчина утеха,
колко малко любовта гори...

 

Колко много обещания на думи,
колко малко свършени дела.
Колко много извървени друми,
колко малко си останаха в дома.

 

Колко много кръстове на хълма,
колко много живи мъртъвци.
Колко малко вяра във човека,
колко много казани лъжи...

 

Колко?! Колко питам!... Колко?...
Във душата ми расте тревога.
Колко дяволи са нужни,
за да повярваме във Бога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0