May 5, 2015, 7:28 PM

Колко

  Poetry » Other
530 0 4

КОЛКО

 

Колко много минати пътеки,
колко много хора без очи,
колко много детски плач далечен,
колко много изоставени мечти...

 

Колко малко истински човеци,
колко малко истини добри.
Колко малко майчина утеха,
колко малко любовта гори...

 

Колко много обещания на думи,
колко малко свършени дела.
Колко много извървени друми,
колко малко си останаха в дома.

 

Колко много кръстове на хълма,
колко много живи мъртъвци.
Колко малко вяра във човека,
колко много казани лъжи...

 

Колко?! Колко питам!... Колко?...
Във душата ми расте тревога.
Колко дяволи са нужни,
за да повярваме във Бога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...