Колко...
Като си помисля само, колко те обичах,
любовта ми сляпа образа ти в култ издигна.
Ти отстъпваше, а аз към тебе тичах,
мечтаех, без да мога да те стигна.
Не осъзнавах, че от всичко се отричам,
започвах да се губя ден след ден.
Така заета бях да те обичам,
готова бях на всичко да си с мен.
Когато най-накрая те дочаках,
очите ти се впиха в мен - два ножа.
Уж щях да кажа "не", а се разплаках,
не знаех имам ли какво да ти предложа.
Не казах "не", оказа се, че имах,
но исках ти да ми покажеш любовта.
Дори не знаех, колко малко взимах,
отнех и шанса с друг да те сравня.
Вървях нагоре, исках любовта голяма,
да те обичам беше садистично.
Сега се връщам горе нищо няма,
освен забравената моя личност.
Като си помисля само, колко те обичах,
а какво е това любов така и не разбрах.
Някой чакал ме е там, но аз към тебе тичах,
сигурно е бил наблизо, но не го видях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
