22.09.2006 г., 19:06 ч.

Колко... 

  Поезия
696 0 14

Колко ли билки ще трябва да изпием,

да изкараме отровата впила се в нас

и живеца мъничък тя иска да убие,

живеем или сме в някакъв транс?

Колко ли хора ще подминем безрaзлично

не чувайки стона на техния  зов.

Усмихваме се даже, малко и двулично

копаеме не чужд, а собственият гроб.

И нека всяко малко нещо, което ни докосва

да скътаме на топло в нашето сърце!

Че малкото понякога е тъй огромно

незнаейки за него, то дава ни криле.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??