Колко...
Колко ли билки ще трябва да изпием,
да изкараме отровата впила се в нас
и живеца мъничък тя иска да убие,
живеем или сме в някакъв транс?
Колко ли хора ще подминем безрaзлично
не чувайки стона на техния зов.
Усмихваме се даже, малко и двулично
копаеме не чужд, а собственият гроб.
И нека всяко малко нещо, което ни докосва
да скътаме на топло в нашето сърце!
Че малкото понякога е тъй огромно
незнаейки за него, то дава ни криле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
