22 sept 2006, 19:06

Колко...

  Poesía
869 0 14

Колко ли билки ще трябва да изпием,

да изкараме отровата впила се в нас

и живеца мъничък тя иска да убие,

живеем или сме в някакъв транс?

Колко ли хора ще подминем безрaзлично

не чувайки стона на техния  зов.

Усмихваме се даже, малко и двулично

копаеме не чужд, а собственият гроб.

И нека всяко малко нещо, което ни докосва

да скътаме на топло в нашето сърце!

Че малкото понякога е тъй огромно

незнаейки за него, то дава ни криле.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...