Колко ли билки ще трябва да изпием,
да изкараме отровата впила се в нас
и живеца мъничък тя иска да убие,
живеем или сме в някакъв транс?
Колко ли хора ще подминем безрaзлично
не чувайки стона на техния зов.
Усмихваме се даже, малко и двулично
копаеме не чужд, а собственият гроб.
И нека всяко малко нещо, което ни докосва
да скътаме на топло в нашето сърце!
Че малкото понякога е тъй огромно
незнаейки за него, то дава ни криле.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
