22 сент. 2006 г., 19:06
Колко...
Колко ли билки ще трябва да изпием,
да изкараме отровата впила се в нас
и живеца мъничък тя иска да убие,
живеем или сме в някакъв транс?
Колко ли хора ще подминем безрaзлично
не чувайки стона на техния зов.
Усмихваме се даже, малко и двулично
копаеме не чужд, а собственият гроб.
И нека всяко малко нещо, което ни докосва
да скътаме на топло в нашето сърце!
Че малкото понякога е тъй огромно
незнаейки за него, то дава ни криле.
© Людмила Нилсън Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Ванина! Попадна на точния стих -
Браво КИТИ!
-
Много добре си го казала
-
прекрасно! -
Нека не подминаваме никой, никога безразлично! Нека се усмихваме и се радваме и на малките неща!
На всички вас пожелавам весели празници!!!
С много обич: Кити/Люси/ -
Тези билки...поне ще ги пием заедно, нали приятелко....
-
Колко ли?... Май много.
Истината се достига трудно.
Поздрав и усмивка. -
Златен стих!Истински...Поздрав!/6/
-
Като китна китка е стиха ти,! 6
-
Благодаря ви!
-
Страхотно е!Поздрав и от мен
-
Поздрави и за този стих, Кити!!!
Много истина има в него!!! -
"Че малкото понякога е тъй огромно
незнаейки за него, то дава ни криле."
Така е! Поздрав за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
незнаейки за него, то дава ни криле."....,ах,че хубаво си го казала Люси-съгласна съм с теб!