До днес не бях забелязала,
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено,
все тъй лудо сърцето тупти
и нагрява нощта до червено,
щом към тебе обърна очи.
Изпаднала съм май в амнезия
та не помня броя на годините,
виждам само коловозите,
по които двамата сме минали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация