Колко бързо времето лети
До днес не бях забелязала,
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено,
все тъй лудо сърцето тупти
и нагрява нощта до червено,
щом към тебе обърна очи.
Изпаднала съм май в амнезия
та не помня броя на годините,
виждам само коловозите,
по които двамата сме минали.
Колко бързо времето лети
и спирка нямат ветровете,
от нас ограбват хиляди мечти,
да ги сродят завинаги с небето.
Много бързо времето лети,
потъмняват зениците в очите,
а сърцата с горещите вълни
изгарят връвчицата на дните...!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Шеметно и влюбено.Хареса ми!
-
Много силно и въздействащо стихо! Поздрави!
-
Така е, Мина!
-
времето, за жалост, лети и това не е новост. с него намаляват и мечтите, но пък затова стават по-ценни. от нас зависи как ще им се радваме! Поздрави!
-
Връвчицата на дните - колко хубаво казано!
-
лети, а ти продължавай да си в амнезия Хареса ми много!
-
Хубаво послание, Миночка!
Поздрав! -
Да, времето лети много бързо. Прекрасна поезия!
-
Хем мъдро, хем емоционално.
Поздрави! -
Едно от най-добрите ти!
Поздрав, Мина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и спирка нямат ветровете,
от нас ограбват хиляди мечти,
да ги сродят завинаги с небето." - Много красиво и с много мъдрост казано! Браво, Миночка! Сърдечен поздрав от мен!