Колко бързо времето лети
До днес не бях забелязала,
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено,
все тъй лудо сърцето тупти
и нагрява нощта до червено,
щом към тебе обърна очи.
Изпаднала съм май в амнезия
та не помня броя на годините,
виждам само коловозите,
по които двамата сме минали.
Колко бързо времето лети
и спирка нямат ветровете,
от нас ограбват хиляди мечти,
да ги сродят завинаги с небето.
Много бързо времето лети,
потъмняват зениците в очите,
а сърцата с горещите вълни
изгарят връвчицата на дните...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
